Какво е чувството да те ужили едно от най-отровните растения в света
Dendrocnide moroides или гимпи-гимпи е растение от семейство копривови, типично за Австралия, което се характеризира с ужасна и нетърпима болежка, която се предизвиква при досег с него. Смята се, че е най-опасният в Австралия. Този шубрак от австралийските тропически гори предизвиква едно от най-болезнените ужилвания в природата; толкоз мощно, че кара бойци да се самоубият. А английското държавно управление един път даже обмисля да го употребява като биологично оръжие.
Растението е много токсично на всички места, само че изключително по стъблата. Сред първите, които се натъкват на него, е геодезистът от Северен Куинсланд A.C. Макмилан. През 1866 година той оповестява, че товарният му кон е бил жилнат от растението, преди да " побеснее и да почине в границите на два часа ".
Малки власинки (трихоми) са позиционирани на повърхността на растението. При контакт с кожата те се впиват в нея и вкарват отрова в организма. Поради фината си конструкция се изваждат извънредно мъчно, а оставени там, непрестанно отделят дребни количества отрови.
Накратко, това не е растение, на което желаеме да паднем, докато сме на планинско колоездене, което обаче прави 42-годишната Наоми Луис покрай дома си в Кернс, Австралия, покривайки краката си с власинки от растението.
" Болката беше просто непоносима. Тялото доближи прага на болката и тогава започнах да бълвам ", изяснява Луис пред ABC News.
Съпругът й я води в аптека, с цел да купи ленти за кола маска, с цел да премахне власинките на гимпи-гимпи. Докато чакат линейка, той нагрява восъчните ленти на колата си и премахваха каквото може. В болничното заведение, където Луис остава една седмица, не могат да създадат нищо повече от това да хвърлят топло одеяла върху краката й и да овладеят болката й.
" Имам четири деца - три цезарови разрези и едно естествено раждане ", прибавя Луис. " Никое от тях даже не се приближава до болката, която изпитвах. "
Изписват я с болкоуспокояващи, само че девет месеца по-късно към момента усеща неочаквани остри болки в краката, като че ли някой я е ударил с ластик. Други хора, които са били ужилени от растението, го разказват като " най-лошата болежка, която можете да си визиите ".
" Спомням си чувството, че има великански ръце, които се пробват да смажат гърдите ми ", споделя Ърни Райдър за срещата си с dendrocnide moroides през 1963 година " В продължение на два или три дни болката беше съвсем непоносима. Не можех да работя или да дремя, по-късно беше много мощна болежка за още към две седмици. Паренето продължи две години и се повтаряше всякога, когато си взимах студен душ. "
Ужилването с това токсично растение нормално се разказва като пронизваща болежка, която доближава пик след 20-30 минути. Дори тогава, както в тази ситуация с Луис, тестването може да не е завършило.
" Влаканцата могат да останат в кожата до шест месеца ", изяснява през 2018 година изследователката Марина Хърли, " като ужилванията се повтарят, в случай че кожата се натисне мощно или се измие с гореща или студена вода. "
Забележително е, че по растенията са открити с белези от ухапвания, което допуска, че има животни, способни да се оправят с токсичното растение. След следствие Хърли открива няколко такива, в това число бръмбари, други инсекти и червенокраки падемелони, които са тип дребни торбести животни, означават от IFL Science.
Д-р Хю Спенсър от тропическата изследователска станция Кейп Триюлейшън поучава жертвите да не търкат зоната на зараза, защото това може да счупи власинките и да ги популяризира по-навътре в кожата. Той също по този начин предлага да се излее 1:10 разтвор на разредена солна киселина върху ужилването. Това би трябвало да помогне за обезвреждане на болката. Що се отнася до премахването на власинките, там в действителност би трябвало да се употребяват ленти за кола маска.
Растението е много токсично на всички места, само че изключително по стъблата. Сред първите, които се натъкват на него, е геодезистът от Северен Куинсланд A.C. Макмилан. През 1866 година той оповестява, че товарният му кон е бил жилнат от растението, преди да " побеснее и да почине в границите на два часа ".
Малки власинки (трихоми) са позиционирани на повърхността на растението. При контакт с кожата те се впиват в нея и вкарват отрова в организма. Поради фината си конструкция се изваждат извънредно мъчно, а оставени там, непрестанно отделят дребни количества отрови.
Накратко, това не е растение, на което желаеме да паднем, докато сме на планинско колоездене, което обаче прави 42-годишната Наоми Луис покрай дома си в Кернс, Австралия, покривайки краката си с власинки от растението.
" Болката беше просто непоносима. Тялото доближи прага на болката и тогава започнах да бълвам ", изяснява Луис пред ABC News.
Съпругът й я води в аптека, с цел да купи ленти за кола маска, с цел да премахне власинките на гимпи-гимпи. Докато чакат линейка, той нагрява восъчните ленти на колата си и премахваха каквото може. В болничното заведение, където Луис остава една седмица, не могат да създадат нищо повече от това да хвърлят топло одеяла върху краката й и да овладеят болката й.
" Имам четири деца - три цезарови разрези и едно естествено раждане ", прибавя Луис. " Никое от тях даже не се приближава до болката, която изпитвах. "
Изписват я с болкоуспокояващи, само че девет месеца по-късно към момента усеща неочаквани остри болки в краката, като че ли някой я е ударил с ластик. Други хора, които са били ужилени от растението, го разказват като " най-лошата болежка, която можете да си визиите ".
" Спомням си чувството, че има великански ръце, които се пробват да смажат гърдите ми ", споделя Ърни Райдър за срещата си с dendrocnide moroides през 1963 година " В продължение на два или три дни болката беше съвсем непоносима. Не можех да работя или да дремя, по-късно беше много мощна болежка за още към две седмици. Паренето продължи две години и се повтаряше всякога, когато си взимах студен душ. "
Ужилването с това токсично растение нормално се разказва като пронизваща болежка, която доближава пик след 20-30 минути. Дори тогава, както в тази ситуация с Луис, тестването може да не е завършило.
" Влаканцата могат да останат в кожата до шест месеца ", изяснява през 2018 година изследователката Марина Хърли, " като ужилванията се повтарят, в случай че кожата се натисне мощно или се измие с гореща или студена вода. "
Забележително е, че по растенията са открити с белези от ухапвания, което допуска, че има животни, способни да се оправят с токсичното растение. След следствие Хърли открива няколко такива, в това число бръмбари, други инсекти и червенокраки падемелони, които са тип дребни торбести животни, означават от IFL Science.
Д-р Хю Спенсър от тропическата изследователска станция Кейп Триюлейшън поучава жертвите да не търкат зоната на зараза, защото това може да счупи власинките и да ги популяризира по-навътре в кожата. Той също по този начин предлага да се излее 1:10 разтвор на разредена солна киселина върху ужилването. Това би трябвало да помогне за обезвреждане на болката. Що се отнася до премахването на власинките, там в действителност би трябвало да се употребяват ленти за кола маска.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ